Всеки родител заявява, че първа грижа за него са децата му - тяхното образование, тяхното възпитание. И дотук. Какво се случва след това? Лесно е да се говори, но никой не се замисля над казаното.

Всеки ден децата излизат от училище или от детската градина, улицата ги поема в прегръдката си, за да ги "възпитава" вместо родителите. Навън е интересно, няма уроци, няма правила за поведение, няма го строгият поглед на родителя или на учителя. Вкъщи също е интересно, защото верният приятел, компютърът, очаква детето. Спокоен ли е родителят, когато знае, че детето му е само вкъщи или навън? Именно от това искам да предпазя децата и техните родители - детето има нужда от приятелство в реалното, а не във виртуалното пространство, има нужда от добра дума, от помощ, от разговор, от образование.

Ние сме европейци, но преди това трябва да бъдем българи, да познаваме езика си, историята си, да възпитаваме младото поколение, да го запознаем с ценностната система на българите и европейците. Едва ли има чужденец, който да уважава родоотстъпниците, защото именно на това много родители учат децата си - не му трябва българският език, не му трябват книгите, знанията, защото детето ще ходи в чужбина да бере плодове или да гледа възрастни хора. Няма лошо. Но защо по този начин родителят неволно подготвя детето си за гастърбайтер в чужбина, вместо да го мотивира да работи за своята бъдеща реализация в родината? Имат ли време и желание за това родителите? По моя преценка - не. Защото предпочитат, отново казвам, възпитанието на улицата, уроците от интернет и телевизията, което за момента им е безплатно, но по-късно носи непоправими щети и травми.

Родители, повярвайте ми! Помислете за бъдещето на своите деца, за тяхното щастие, за техните житейски успехи! Поверете децата на нас, педагозите с опит, които наистина ще помогнем, ще посочим правилния път. Доверете ни се и няма да съжалявате!

С уважение: Галина Иванова, София

Контакти: 0884 324 202; 0878 413 052; 0895 725 460

e-mail: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.