Схемите за отърваване от фалиращи компании се прилагат с все по-голяма фантазия

Александър Алексиев, на 72 години, от Костинброд, притежава фирмата, която управляваше веригата супермакети "Ена". Млад тракторист купи от предприемача Чавдар Александров компания, която строи апартаментни комплекси в Слънчев бряг. Безбработният бай Иван от село Балван изведнъж се оказа собственик на "Венид яхт" - флагмана на морския бизнес на братя Диневи от Свети Влас...

Това не са мениджъри на рискови фондове, които купуват проблемни фирми, оздравявят ги и ги продават с печалба, нито българският вариант на професионалния инвеститор Гордън Геко от филма "Уолстрийт". Това са бушони, на които "доброжелатели" им набутват фирми с дългове за милиони, срещу нищо в замяна.

Продажбата на такива почти фалирали компании на малоимотни и почти неграмотни хора е поредната мода за избягване на отговорност. И е само една от схемите за отърваване от закъсалото дружество. Собствениците на фирми пристъпват към тази стъпка с идеята да се спасят от дълговете си към банки, партньори или държава. И въпреки, че е това е най-нашумелият, има и по-често използвани начини да се спасиш от кредиторите си.

Действам, преди да се усетиш

Така нареченото антидатиране, или фалит със задна дата, много преди фирмата наистина да е изпаднала в неплатежоспособност, е един от най-големите страхове на банките и на всички останали кредитори.

Компанията сама подава молба в съда да започне процедура по несъстоятелност. Твърди, че е изпаднала в неплатежоспособност преди датата, когато наистина са се появили задължения, които не може да обслужва - например банков кредит. Ако дългът (и съответно обезпечението му) са от 1 януари 2009, началната дата на неплатежоспособността се обявява за 1 януари 2008 г. Тоест фирмата "доказва", че година преди да вземе пари назаем, вече не е могла да се разплаща с кредиторите си. Съдът приема това положение и го потвърждава.

Най-често дълговете на компанията се оказват натрупани към "приятелски" фирми - чрез необслужван договор за заем или неизвършена доставка, заради което се дължи космическа неустойка... Така обезпечението в полза на банката пада, тя го губи, а фалиралата фирма си запазва имотите и машините. Схемата има различни разновидности, но при всички от тях кредиторите (най-често банката) губят контрола над процеса. С изфабрикуваните нови големи дългове длъжникът има силна роля като кредитор - при избора на синдик, при разпределението на получените от продажба на обезпечението пари и т.н.

В повечето случаи кредиторите не могат да обжалват датата на несъстоятелността. Те дори узнават, че длъжникът им иска да започне процедура по фалит, едва когато съдът открие производството по несъстоятелност. Ако схемата се разгърне изцяло и длъжникът контролира събранието на кредиторите, той може да организира продажбата на активи така, че да ги придобие обратно - при това на символична цена. Така хем не са платени дълговете, хем бизнесът се запазва, и то евтино.

Фалитът със задна дата се прилага най-често когато има обезпечен заем. В много случаи кредиторът вече е започнал продажба чрез съдебен изпълнител заради необслужването на кредита. Процедурата по фалит спира търга и така поне за известен период длъжникът си запазва имуществото.

Фалитът ми е спасението

Някои гледат на процедурата по несъстоятелност като опит да спасят бизнеса си, да спечелят време, през което да намерят нов инвеститор или допълнителен финансов ресурс. Причината е, че процедурата към фалит може да продължи няколко години, а през това време кредиторите не могат да се разпореждат с активите на фирмата, не могат да ги разпродават. Това не е непременно измама.

Такъв е случаят с фирма за производство на млечни храни, която изпадна в сериозни финансови затруднения в началото на 2009 г. Много преди кризата тя тегли няколко кредита и инвестира в нови машини. Проблемът идва, когато продажбите се свиват значително - пазарът на компанията е малък град, в който покупателната способност на потребителите падна повече от тази в София.

Компанията спря да си обслужва кредитите. В средата на 2009 г. ги предоговори и разсрочи. Обаче и това не помогна, защото приходите продължават да падат. Пред дружеството стои дилемата дали да си плаща заемите, или да купува суровина, без която няма да може да произвежда. Това пък автоматично щеше да направи невъзможно плащането на вноските и така порочният кръг се затваря.

Банката решава да влезе в изпълнение на обезпечението си, като даде активите на длъжника на съдебен изпълнител. Тогава фирмата започва сама процедура по несъстоятелност, което автоматично спира продажбите, инициирани от банката. Последват назначаване на синдик, събрание
на всички кредитори, оценяване - все стъпки, които отнемат месеци. През това време длъжникът намира външен инвеститор, готов да вложи пари срещу дял. И собствениците спасяват бизнеса си.

Помощ от приятел

Модна напоследък е и схема по Закона за особените залози. Тук кредитор, много често банка, има за обезпечение залог върху движими вещи - например машини. Собственикът на фирмата чрез друго свързано или не лице прави втори залог върху същата машина. По този закон кредиторът сам продава вещта и така няма публична обява от съдебен изпълнител. Новият (втори) кредитор започва продажба и я приключва на изключително ниска цена. Първият кредитор, например банката, дори не подозира, че машините вече са продадени. Вярно е, че постъпилите средства отиват първо при него, но те обикновено са недостатъчни и покриват малка част от дълга. Тази схема има особеност: за разлика от делата с ипотеки тези с особените залози не могат да се спрат с обявяване на несъстоятелност. Тоест, ако банката се усети, че втори кредитор е започнал да разпродава машините, тя не може да иска несъстоятелност, за да спре изпълнението.

Играя нечестно

По закона за особените залози съществува и една схема, която някои определят като бандитска. Производител на вино например тегли кредит и го обезпечава с тазгодишното си производство. Идва момент, в който той спира да си обслужва кредита, а банката иска да си вземе обезпечението и се оказва, че хубавото вино е сменено с нещо, което повече прилича на оцет. В практиката вече има няколко такива случая, в които длъжниците подменят обезпечението. Продават автентичното и завещават на банката нещо, което няма никаква стойност.

Ще оздравея, ама друг път

Тази вариация на употреба на процедурата по несъстоятелност не е най-масова, но е напълно възможна. При нея длъжникът, или свързана с него фирма, дегизирана като инвеститор, предлагат план за оздравяване. Документът предвижда 100% удовлетворяване на кредиторите, макар и с дълъг гратисен период и разсрочено за много години. Заради обещаното пълно връщане на кредитите планът за оздравяване дори не се подлага на гласуване пред кредиторите. Схемата вече е била приложена за хотел в морски курорт. Така той вече се ползва над две години, собственикът му трупа приходи, а не плаща за ползването на актива.

След мен и потоп

Друго често срещано поведение в кризата е предприемачът да вади от фирмата всичко, което може, и да оставя банката да се оправя сама. Логиката е, че кредитът е значително по-голям от сегашната стойност на обезпечението. Много често фирма се изоставя и когато няма нищо за спасяване. Например строителен предприемач е започнал обект, който няма средства да довърши.

Що се отнася до модерното - да продадеш фирмата си на безработен - в този ход няма особен смисъл. Ако фирмата е ЕТ, собственикът й носи персонална отговорност, независимо че компанията е прехвърлена. При юридическите лица - ООД или АД, финансовата отговорност се носи от управителя, а собственикът носи наказателна, която обаче продължава и след евентуалната й продажба. Тоест, ако продаде фирмата си на случаен минувач и впише него като управител, банката все още може да търси наказателна отговорност от уж отървалия се. Друг е въпросът, че в България все още няма съдебна присъда за умишлен фалит или опит за отърваване от дългове.

Вестник Капитал